История

Преди повече от хилядолетие в сърцето на Балканите се ражда една държава, която приема името България. Българската история е неизчерпаем източник на вяра и надежда, тя е извор на национална гордост и достойнство. Нашата страна е наследник на древна култура. Днес ние се гордеем с нашите природни  и исторически забележителности, и с радост Ви представяме една малка част от богатството на нашата родина, намираща се в планински рид в северната част на Западните Родопи - Каркария. Районът на стопанството е екологично чист и наред с минералните води, благоприятния климат и красивите местности в Родопи планина се създават добри условия за развитие на курортното дело и туризъм.

На 5 км. от Каркария се намира с. Дорково - старо българско село, датиращо от Средновековието. Името на селото вероятно произлиза от гръцката дума δορκάς, „доркас”, която означава дива коза или „доркос“ – сръндак, които се срещали в цяла Каркария и особено под скалистия пролом на река Мътница, през която изтича язовир "Батак".

Земя с богато минало, Дорково е малък къс от прекрасната снага на Родопа планина. Селото е разположено на двата бряга на река Мътница, в североизточната част на Чепинската котловина. Лежи в южните поли на рида Каркария, който е част от Баташката планина.

Дорково е място, съхраняващо и обичащо българските обичаи и традиции. През лятото на 2013 г. е открит „Плиоценски парк - Дорково“, който е изграден в близост до палеонтологично находище. То се намира на около 500 м от центъра на селото. Находището е най-голямото в Европа на мастодонти от рода Ананкус анвернензис от периода на късния плиоцен отпреди 5 милиона години. В местността Илин кладенец са открити фосили на мастодонти (бивни, кътници и др.) - над 30 вида едри гръбначни животни.

На висок и скалист връх от рида Кaркaрия с надморска височина 1136 м се намира крепостта - “Цепина” наричана още и “недостъпна“.

Тя е последната българска крепост, превзета от турците в Южна България през 1373 г., след деветмесечна обсада. Намира се на 6 км. северозападно от село Дорково, в североизточния край на Чепинската котловина. През XIII в. тя е била столица на феодала - Деспот Слав, сестрин син на Калоян. Крепостта е била оградена със зид, запазен до височина от 6 м. и с дебелина 3 м. Мястото е обитавано още от тракийското племе беси.

Подземният свят на България е изключително богат на скални и пещерни феномени. В близост до Каркария може да видите пещера Лепеница. Тя се намира в Западните Родопи, под връх Сютка (2186 м). Дълга е 1525 м и е разположена на 975 м надморска височина, с денивелация 10 м. Лепеница има три етажа. Долният е с дължина 273 м и през него тече подземна река. На втория етаж при дъждовно време се образуват четири езера, а в сухо време езерата са само две. Третият етаж е сух, но недостъпен. Пещерата е богата на сталагмити, сталактити и сталактони и е изключително красива. Тук са открити впечатляващи пещерни бисери. Досега са известни 24 вида животни, троглобионти и 6 вида прилепи. Температурата в пещерата е около 10 градуса.

Лепеница се намира в подножието на връх Сютка – вторият по височина връх в Родопите – 2186 м. Вероятно по време на турското владичество името на върха от Сутка е станало Сютка. На турски “сют” е мляко и тъй като върхът дълго време е покрит с мъгли  и сняг, Сютка е означавало  “млечният”, “белият” връх.

Пътят, от Горнотракийската низина до котловината, преминава през впечатляващия с красотата си пролом на Чепинската река.Тази част, при рида Каркария, се нарича Ели дере. Според стара легенда проломът между Милеви скали и Каркария бил издълбан от митично чудовище, водите на Ели дере преминали планината и достигнали река Марица.

Разположена по течението на Чепинска река, котловината на Чепино е най-голямата в Родопите, прочута с благоприятния си климат и с изобилието от над 80 минерални извора. В западната част на котловината, в квартал Чепино на курорта Велинград, се намира най-големият карстов извор в България – Клептуза. От водата на извора се образуват две езера, а боровата гора на юг от тях е превърната в естествен парк .

Язовир Батак е  предпочитано място за почивка на планина, сред спокойствие и уют. Той се намира на някогашната падина, оградена от реките Баташка, Чепинска и Ракитовска, разположена между южните части на родопското плоскогорие Каркария и северните склонове на Баташката планина. Язовирът е образуван от водите на р. Мътница, десен приток на Чепинската река, на височина около 1000 м. над морското равнище.Той е шестият по големина язовир в България. Обграден е от малки гористи върхове, които се издигат на 200-300 метра над нивото му. Язовир Батак в най-дългата си част достига до 17 км., а в най-широката 4 км. Най-дълбок е при язовирната стена - 34 м. Около него се намират три от 17 биосферни резервата, обитавани от елени, сърни, лисици и глухари.

Казано е : ”Народ без минало няма бъдеще”.

Миналото доказва колко велика и значима през вековете е била България.Ние заемаме мястото си в света чрез историята ни. Без нея ще забравим родовото си минало.